Спекулативните позиции бързо се пренасочват в полза на щатския долар. Според последния отчет на CFTC сумарните къси позиции в долар са намалели със 7,5 милиарда долара за седмицата, като почти цялото преструктуриране идва от еврото и йената – двете валути, които са най-уязвими към нарастващите цени на петрола и газа, тъй като основните енергийни маршрути за доставки към ЕС и Япония са обвързани с Персийския залив.
Ако Япония има малко възможности за избор, Европа е класически пример за политическо безразсъдство и енергийно самосаботиране. Европа доброволно се отказа от надеждни доставки на евтина енергия и едновременно с това подкопа собствената си ядрена енергетика, създавайки очевидна уязвимост.
Ако войната в Залива се проточи, перспективите пред еврото са много слаби – и спекулантите вече го отразяват в цените, като бързо намаляват дългите позиции в евро.
Засега пазарът предпочита да се надява, че конфликтът ще бъде кратък и че потокът на петрол и LNG от Залива ще бъде възобновен. Това личи от умерения скок в цената на петрола въпреки рязкото ограничаване на предлагането.
Що се отнася до икономическата картина в САЩ, песимизмът вече надделява. Ръстът на БВП за четвъртото тримесечие беше ревизиран надолу от 1,4% до 0,7%, което влошава и без това негативната картина, подсказвана от много слабите данни за пазара на труда през последните месеци. Инфлационната динамика остава смесена: базисният PCE се повиши с 0,4% през януари и с 3,1% на годишна база, с 0,1 пр.п. повече спрямо декември. Поръчките за дълготрайни стоки останаха без промяна през януари – ясен знак за слабо потребителско търсене, докато доходността по 5?годишните TIPS е близо до тригодишен връх, което означава, че бизнесът вижда риск от по-нататъшно ускоряване на инфлацията.
Охлаждането на потребителското търсене ще увеличи бюджетния дефицит, правителствения дълг и дефицита по текущата сметка. В дългосрочен план това създава сериозни проблеми за щатския долар и смятаме, че в крайна сметка той би трябвало да отслабне. Настоящата му сила е само краткосрочна пазарна реакция. Растящият дефицит по текущата сметка увеличава зависимостта на американската икономика от чуждестранен капитал и ако например фондовите пазари започнат да се понижават от рекордните си нива, притокът на капитал ще отслабне, което допълнително ще разшири дефицита.
Вероятното забавяне на растежа на БВП почти със сигурност би довело до подобен сценарий и в комбинация с очакваната по-висока инфлация ще постави както правителството на САЩ, така и Федералния резерв в още по-трудно положение. Вече фючърсите върху Fed funds подсказват само едно намаление на лихвите тази година — и то чак през декември — така че пазарите залагат на много висок инфлационен риск. Това от своя страна насочва към перспектива за стагфлация — най-лошия възможен изход за всяка централна банка или правителство.
Предполагаме, че щатският долар ще остане силен в краткосрочен план, докато не се появи достоверна надежда за край на войната в Залива. В по-дългосрочен план обаче нарастващ брой показатели сочат към неговото неизбежно отслабване.