Щатският долар остава устойчив и продължава да служи като ключов инструмент за инвеститорите на фона на нарастващото геополитическо напрежение. Традиционната му роля на „safe haven“ поддържа търсенето; въпреки това структурните проблеми – по-специално двойният дефицит на САЩ (бюджетен и по текущата сметка) – продължават да тегнат над валутата като дългосрочен риск.
В момента доларът се търгува близо до върха си от март – най-високото ниво от началото на годината – подкрепен от опасенията за нарастваща инфлация на фона на конфликта в Иран и стабилните макроикономически данни от Съединените щати. Високата инфлация и предпазливата позиция на Federal Reserve, която не бърза да намалява лихвените проценти, осигуряват краткосрочна подкрепа за американската валута. Въпреки това тези фактори едва ли ще компенсират фундаменталните уязвимости за дълго. С отшумяването на геополитическото напрежение и намаляването на рисковата премия пазарът очаква доларът да възобнови низходящия тренд към края на годината.
Темата за двойния дефицит постепенно излиза на преден план. Съединените щати се сблъскват с два паралелни дисбаланса – фискален и търговски, – които традиционно оказват натиск върху валутата. Според Министерството на финансите на САЩ бюджетният дефицит за текущата фискална година вече е надхвърлил 1 трилион долара, докато общият държавен дълг е надминал 38 трилиона долара, което съответства на съотношение дълг към БВП от над 120%. Растящите плащания по лихвите върху държавния дълг намаляват фискалната гъвкавост и ограничават възможностите за продуктивни инвестиции, увеличавайки риска от отслабване на независимостта на паричната политика.
В същото време САЩ остават силно зависими от външно финансиране: около една четвърт от Treasury bills се държат от чуждестранни инвеститори, като Китай и Япония остават най-големите притежатели (според доклад на Европейския парламент за дълга на САЩ). Макар Вашингтон да не е изправен пред криза на ликвидността, поддържането на доверието на международните инвеститори се превръща в ключово условие за стабилност.
В момента доларът до голяма степен запазва позициите си поради липсата на реална алтернатива като световна резервна валута и относително „hawkish“ позицията на Federal Reserve. Ако обаче конфликтът в Близкия изток утихне, фокусът на пазара ще се измести от краткосрочните рискове към фундаменталните дисбаланси. В такъв случай влошаването на фискалната позиция и потенциалното ускоряване на цикъла на намаляване на лихвите биха могли да доведат до осезаема корекция на долара, връщайки го към низходящ тренд след период на относителна сила.
От техническа гледна точка US Dollar Index (DXY), който проследява долара спрямо кошница от валути, се колебае в познат рейндж през последните пет седмици и не показва убедено „bullish“ настроение. Пробив и задържане под 200-седмичната проста пълзяща средна през април 2025 г. – за първи път от ноември 2021 г. – подкрепя дългосрочните „мечки“. На дневната графика осцилаторите са положителни. Индексът се търгува над ключовите пълзящи средни, така че в краткосрочен план цените не са готови за съществен спад.