Напрежението в търговските отношения между САЩ и ЕС отново ескалира. Президентът Тръмп определи 4 юли като краен срок за Европейския съюз да ратифицира търговско споразумение, като заплаши да наложи по-високи мита, ако това не се случи. По-рано той заяви намерението си да въведе 25% мита върху вносните автомобили още тази седмица. Тези заплахи идват след решение на Върховния съд на САЩ, което обяви т.нар. „огледални“ мита за незаконни.
Междувременно Европейската централна банка миналата седмица изрази притеснения относно нарастващите рискове както от ускоряване на инфлацията, така и от забавяне на икономическия растеж. Пазарите оценяват вероятността от повишение на основната лихва на ЕЦБ на заседанието през юни на около 80%. Въпреки че тази вероятност леко е намаляла спрямо предходната седмица, затягането на паричната политика изглежда практически решено. ЕЦБ очевидно поставя на първо място ценовата стабилност, дори ако това може да забави икономическия растеж. Пазарните очаквания са за четири увеличения на лихвите до края на годината, което е силен аргумент в полза на по-нататъшен ръст на еврото. Този фактор, заедно с ясните признаци на отслабване на долара, би могъл да подкрепи укрепването на европейската валута, ако не беше факторът на несигурността, който може рязко да промени ситуацията.
Европа е критично зависима от външни енергийни доставки. Докато цените на петрола се повишиха рязко от началото на конфликта, цените на газа останаха стабилни. Това до голяма степен може да обясни настоящата устойчивост на еврото.
Ако надеждите за бързо разрешаване на конфликта в Залива се оправдаят, това би могло да бъде мощен стимул за поскъпване на еврото, подкрепено и от нарастващата доходност. Ако обаче този сценарий не се реализира, Европа ще се изправи пред сериозни проблеми с физическите доставки на петрол, особено на газ. Това би нанесло тежък удар върху европейската индустрия и с голяма вероятност би довело до рецесия. В подобен случай последващите действия на ЕЦБ остават неясни. Индексът PMI за сектора на услугите вече падна под границата от 50 пункта, което сигнализира за спад. Производственият индекс засега се задържа по-добре, тъй като енергийната криза все още не се е проявила в пълна сила, но това е само въпрос на време. Индикаторът за икономическите настроения, който отразява увереността на бизнеса и потребителите, достигна най-ниското си ниво от края на 2022 г., като дори надмина стойностите, наблюдавани по време на енергийния шок през 2021–2023 г.
Нетната дълга позиция в евро намаля с 0,5 млрд. долара през разглежданата седмица. Въпреки че позиционирането е близо до неутрално, изчислената справедлива цена на еврото показва устойчив низходящ тренд.
По този начин ставаме свидетели на формирането на две противоположни тенденции. Надеждите за разрешаване на конфликта и прогнозите относно подкрепящата роля на лихвените проценти на ЕЦБ подпомагат ръста на еврото. Ако първият фактор се реализира, е възможен пробив над нивото 1.1850 и движение към върха при 1.2083. В същото време динамиката на изчислената цена, която отчита дългосрочните фундаментални фактори, сочи висока вероятност за спад на еврото, ако конфликтът продължи. Ние смятаме този втори вариант за по-вероятен и очакваме понижение към нивото на подкрепа 1.1640/60.