Протоколът от последното заседание на ЕЦБ е изпълнен с ястребски формулировки. ЕЦБ поставя въпроса за повишаването на лихвените проценти не като „дали“ ще се случи, а „кога“ ще се случи. Темата за повишенията на лихвите вече се обсъжда не в категорията „ако“, а „кога“. Това показва, че ЕЦБ се подготвя за възможно повишение на лихвите още през юни, за което многократно се споменава в контекста на постъпващите допълнителни данни.
От мартенското заседание насам рисковете, свързани както с инфлационния натиск, така и със забавянето на икономическия растеж, са нараснали. Това създава „труден компромис в паричната политика“, въпреки че членовете на комитета предпазливо отбелязват, че „все още няма доказателства за силни вторични ефекти“ от инфлацията.
Миналата седмица членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, Isabel Schnabel и Philip Lane, направиха изявления, които насочват към потенциално повишение на лихвените проценти на предстоящото заседание на 11 юни, независимо от развитието на ситуацията в Близкия изток. Членове на Управителния съвет от Финландия и Гърция също подкрепиха повишение на лихвите, за да се засили доверието в ЕЦБ. Тези изказвания отразяват нарастваща загриженост относно устойчивата инфлационна динамика, особено предвид риска енергиен шок да се прехвърли към по-широк ценови натиск и инфлационни очаквания.
Въпреки нарастващите рискове, пазарите все още не показват ясна реакция. Еврото дори се засили през миналата седмица на фона на очаквания за евентуално мирно уреждане. Очакванията за лихвените проценти на ECB до края на годината предполагат общо затягане от 59 базисни пункта, което означава, че диференциалите в доходността на еврото едва ли ще се доближат до нивата на щатския долар. В резултат на това в момента няма силен дългосрочен фактор в подкрепа на еврото.
По-нататъшното развитие до голяма степен ще зависи от събитията в Персийския залив. Обявяването на 60-дневно примирие носи двояко послание. От една страна, то сигнализира за отслабване на напрежението. От друга, показва, че кризата се проточва. В подобен сценарий както инфлационният натиск, така и напрежението върху световната индустрия ще се засилват с всеки изминал ден.
Спекулативните позиционирания в евро станаха донякъде по-ниско настроени, с седмична промяна от -1,04 милиарда. Оценената цена остава под дългосрочната средна стойност, макар че инерцията отслабва.
Миналата седмица наблюдавахме потенциал за краткосрочно повишение на еврото към съпротивата при 1.1700 на фона на слухове за намаляване на напрежението, но в по-дългосрочен план все още няма стабилни основания за поскъпване на еврото.
Единственият сценарий, при който еврото би могло да се засили спрямо долара, е ако инфлацията принуди ЕЦБ да възприеме по-агресивна политика, докато европейската икономика не бъде засегната нито от по-високите лихви, нито от недостиг на енергия. С оглед на настоящата ситуация, едновременното изпълнение на тези две условия изглежда малко вероятно. Затова се очаква низходящ обрат в EUR/USD след приключване на текущата корекция. Съпротива има при 1.1700, а целевите нива са 1.1575 и впоследствие 1.1410.