Юнският доклад за пазара на труда на Statistics Canada показа умерено положителни сигнали. Заетостта се увеличи с 18 000, надминавайки очакванията на анализаторите за 10 000, докато нивото на безработица спадна до 6,5% – най-ниското ниво от януари 2026 г. насам. Това отбеляза втори пореден месечен спад, след като безработицата се повиши до 6,9% през април. Въпреки това тези данни прикриват една важна подробност: ръстът на заетостта се случи на фона на намаляващо население на Канада, обусловено от по-строги имиграционни политики. Междувременно производственият сектор загуби 17 000 работни места (-0,9%), с което кумулативният спад от януари 2025 г. насам достигна 61 000 работни места (-3,2%) – пряко следствие от търговската война със Съединените щати.
В юлското си становище по паричната политика Bank of Canada отбеляза, че „след година на слабост икономиката на Канада показва признаци на подобрение“. Перспективите обаче остават предпазливи. Банката понижи прогнозата си за растеж на БВП през 2026 г. до 0,7% от 1,2%, предвидени през април, като очаква по-силен растеж едва през втората половина на годината.
На заседанието си на 15 юли Bank of Canada остави основния си лихвен процент без промяна на ниво 2,25% за шеста поредна среща, в съответствие с очакванията на пазара. Политическият ѝ тон обаче стана по-„dovish“. На предходните две заседания управителят Tiff Macklem беше предупредил, че може да се наложат последователни повишения на лихвите, ако конфликтът в Близкия изток продължи да тласка енергийните цени нагоре. Тази формулировка беше премахната от изявлението на 15 юли, заедно с предупреждението, че може да се обмислят и понижения на лихвите, ако Съединените щати наложат строги търговски ограничения. Пазарите сега оценяват приблизително на 40% вероятността за повишение на лихвения процент с 20 базисни пункта до края на годината, което би могло да окаже натиск върху канадския долар, тъй като очакванията за политиката на Federal Reserve стават все по-„hawkish“.
Високите цени на петрола имат смесен ефект върху канадската икономика. От една страна, те увеличават приходите от износ, повишават печалбите на енергийните компании и подкрепят данъчните постъпления на правителството. От друга страна, намаляват реалните доходи на домакинствата и отслабват потребителските разходи. Поради това всяка ескалация на напрежението в Ормузкия проток остава ключов външен риск. Продължително прекъсване на трафика там вероятно би засилило инфлационния натиск, като в същото време допълнително отслаби вътрешното търсене. Икономическа рецесия в Съединените щати би представлявала още по-голяма заплаха за Канада, като се има предвид, че приблизително 75% от канадския износ е насочен към американския пазар.
Нетната спекулативна къса позиция в канадския долар се увеличи с 1,57 млрд. CAD през последната отчетна седмица до -12,19 млрд. CAD, което показва, че спекулативното позициониране остава ясно мечо настроено. В същото време изчислената справедлива стойност остава над дългосрочната си средна стойност.
След като в края на юни достигна 15-месечен връх при 1.4248, USD/CAD навлезе в корективна фаза и сега се доближава до тест на долната граница на своя симетричен триъгълник около нивото 1.4000. Дневно закриване под това ниво би отворило пътя към 1.3970, последвано от 1.3850. Този сценарий обаче към момента изглежда по-малко вероятен и би изисквал допълнителен ръст в цените на петрола, заедно с нови признаци на отслабване на щатския долар. В по-дългосрочен план очакваме корекцията да приключи, като подкрепата в зоната 1.3950–1.3970 вероятно ще се запази, преди двойката да възобнови възходящото си движение към 1.4248.