Миналата седмица нанесе нов макроикономически удар върху еврото. Данните на Eurostat, публикувани в периода 15–17 юли, потвърдиха влошаване на фундаменталните показатели на еврозоната на фона на продължаващи геополитически напрежения и скъп внос на енергия.
През май промишленото производство в еврозоната се понижи с 0,2% на месечна база, разочаровайки пазарите, които очакваха ръст от 0,2%. На годишна база показателят беше още по-слаб, като отчете спад от 1,2%. Това връща европейската индустрия към свиване след кратко възстановяване през април (+0,1% на месечна база). Данните за Германия дадоха значителен отрицателен принос заради слабите експортни поръчки и продължаващите проблеми в автомобилния сектор. За ЕС като цяло производството се понижи с 0,1% на месечна и с 0,3% на годишна база.
Данните за външната търговия също се влошиха: през май еврозоната отчете дефицит от €7,8 млрд. спрямо излишък от €15,0 млрд. година по-рано. Рязкото влошаване се обяснява с експлозивния ръст на вноса — вносът се повиши с 10,0% на годишна база до €251,4 млрд., докато износът нарасна едва с 0,1%. Зад това стои проста, но тревожна аритметика: Европа продължава да внася скъпа енергия от чужбина, докато губи конкурентоспособност при износа на готова продукция. Дефицитът е най-дълбокият от април 2023 г.
Базисният ценови натиск в сектора на услугите остава устойчив на ниво 3,2%, а дефицитът по търговския баланс показва, че структурните проблеми на еврозоната не са изчезнали.
Напрежението в Ормузкия проток остава повишено; цената на Brent се покачи над $85 за барел, а трафикът на танкери осезаемо намаля. За Европа, която е нетен вносител на енергия, това означава трайно високи разходи и съответно риск от нова инфлационна вълна през втората половина на годината. В същото време „ястребовата“ реторика на Fed и нарастващата доходност на US Treasuries продължават да подкрепят долара.
Презаболяващо мнозинство от анализатори и пазарни участници са на мнение, че ECB ще остави основния си лихвен процент непроменен на ниво 2,25% на заседанието в четвъртък. Увеличението с 25 базисни пункта през юни направи ECB първата от големите централни банки, която повиши лихвите в отговор на войната, а сега регулаторът прави пауза, за да оцени ефекта от вече предприетите мерки. През последната седмица пазарите се убедиха, че паузата през юли на практика е решена. Въпреки това ескалацията в Близкия изток и завръщането на цената на петрола към $90 засилиха „ястребовите“ очаквания за септември; повишение с 25 базисни пункта през септември вече е напълно заложено в цените. Съдейки по публичните изявления, длъжностните лица в ECB изглеждат по-притеснени от риска да изпуснат нагоре изненадващ инфлационен шок, отколкото от рисковете за слаба, но стабилна икономика.
Нетната къса позиция в еврото се запазва за втора поредна седмица, но мечото изкривяване е умерено. Имплицираната цена не показва инерция.
Въпреки че подразбиращата се цена не сигнализира за рязък краткосрочен спад, ние изхождаме от разбирането, че еврото е под нарастващ натиск. Очакваме консолидацията да бъде краткотрайна. При втори опит EUR/USD би трябвало да пробие и да се задържи под 1.1353 и да започне движение към нивото на подкрепа при 1.1128.