EUR/USD. В очакване на решението на ЕЦБ на фона на геополитическо напрежение

За единадесети пореден ден Съединените щати продължават ударите си по Иран, докато Техеран отвръща с атаки срещу американски бази в Кувейт, Бахрейн и Йордания. Както президентът Доналд Тръмп, така и иранските представители признават, че възобновяване на преговорите е малко вероятно в близко бъдеще. В резултат на това EUR/USD се превърна в заложник на конфликт, който е извън неговия контрол.

През последните две седмици цената на Brent скочи до 95 долара за барел, а поскъпването на петрола разклати пазара на облигации. Доходността по 10- и 30-годишните американски държавни облигации достигна двумесечни върхове на фона на опасенията, че инфлационният натиск може да принуди Федералния резерв да повиши лихвените проценти. Инвеститорите отново започнаха да разглеждат геополитиката като ключов фактор за политиката на централните банки, но този път първа ще говори ЕЦБ, а не Фед.

Управителният съвет на ЕЦБ ще заседава на 23 юли, една седмица преди Федералния комитет по отворените пазари (FOMC). Широко се очаква основният лихвен процент да остане непроменен на ниво от 2,25%, но е вероятно паричните политици да сигнализират своята готовност да продължат цикъла на затягане. През юни ЕЦБ повиши цената на заемните средства за първи път от 2023 г. насам, позовавайки се на продължителното въздействие на по-високите цени на енергията след затварянето на протока Хормуз. Инфлацията се ускори до 3,2% от 1,9% през февруари, преди да се понижи до 2,8% през юни – все още над целта на ЕЦБ.

Управителят на Bank of Greece, Янис Стурнарас, смята, че последният скок в цените на практика е рестартирал битката на ЕЦБ с инфлацията. Междувременно BNP Paribas твърди, че прагът за ново повишение на лихвите е станал по-нисък, тъй като паричните политици вече нямат нужда да доказват наличието на вторични инфлационни ефекти. Пазарите ще следят внимателно изказването на президента на ЕЦБ Кристин Лагард, за да видят дали тя ще се откаже от майската си характеристика на инфлационните рискове като „балансирани“. В момента инвеститорите очакват поне още едно повишение на лихвения процент с 25 базисни пункта до края на годината, най-вероятно през септември, последвано от ново увеличение догодина, което би повишило лихвения процент по депозитите до 2,75%.

Ситуацията в Съединените щати е значително по-различна. Първите инфлационни данни, публикувани при новия председател на Fed Kevin Warsh, показват, че инфлацията се забавя, а не ускорява. Потребителските цени изненадващо спаднаха през юни за пръв път от шест години, като годишната инфлация намаля до 3,5% от 4,2%. Основната инфлация изглежда още по-умерена – 2,6%. Warsh запазва предпазлива позиция и избягва да обяви окончателна победа над инфлацията, но пазарите вече са понижили очакванията си за допълнителни повишения на лихвените проценти на Fed през тази година.

Това създава интересна дивергенция: докато Европа изглежда се подготвя за нов кръг парично затягане, движен от по-високите цени на енергията, Съединените щати може да спечелят по-голяма гъвкавост в политиката благодарение на забавящата се инфлация. Основният въпрос е дали тази дивергенция ще бъде достатъчна, за да подкрепи EUR/USD, или покачващите се цени на Brent в крайна сметка ще фаворизират щатския долар в традиционната му роля на валута-убежище.

На дневната графика EUR/USD продължава да консолидира в долната част на своя диапазон на справедлива стойност между 1.1385 и 1.1485. Освен ако двойката не излезе категорично извън този диапазон, тя вероятно ще остане без ясно изразена посока. Засега търговията в рамките на този диапазон остава предпочитаната стратегия.