Доларът сам се постави в опасност

Искате да отслабите опонента си? Започнете от себе си. Така изглежда планът на американския финансов министър Scott Bessent, който обяви, че Министерството на финансите ще „поне удвои“ обратното изкупуване на дългосрочни облигации. Реакцията беше незабавна: щатският долар падна до най-ниското си ниво от май насам.

Доларът не устоя на собственото си отслабване. Зелената валута сякаш доброволно подложи рамо на удара, позволявайки доходността по 30-годишните облигации да се охлади, след като се беше покачила до нива, невиждани от 2007 г. насам. Освен това Donald Trump неведнъж е давал знак, че слабата валута не е проблем, а инструмент за повишаване на конкурентоспособността. Според Evercore ISI, Bessent искрено приветства този ход, тъй като той намалява търговския дисбаланс и облекчава положението на износителите.

Зад този благороден фасад обаче се крие цинична сметка. Citigroup смята, че основната цена за опита да се контролира доходността е по-слабият долар. На практика Вашингтон избира между дългова криза и валутна криза, и изборът вече е направен в ущърб на зелената валута. Един войник не прави армия, а доларът изглежда готов да пожертва част от силата си, за да избегне по-разрушителен сценарий на пазара на американски държавни ценни книжа.

Все пак е твърде рано зелената валута да бъде отписвана. State Street напомня, че притокът на капитали към американските акции, подхранван от изкуствения интелект и нарастващите цени на петрола, продължава да осигурява стабилна подкрепа за индекса на щатската валута. Лихвеният диференциал между Федералния резерв и Европейската централна банка също остава в полза на долара — очакванията за повишение на лихвата през декември не са изчезнали, въпреки неясните протоколи от последното заседание на FOMC.

Междувременно дедоларизацията вече не се смята за конспиративна теория, а за работна хипотеза в Deutsche Bank, който съветва клиентите си да разглеждат златото, франка и еврото като алтернативи на „greenback“ през следващите месеци. Азиатските и европейските валути печелят пространство за маневри именно защото Вашингтон сам си е развързал ръцете за интервенции както на дълговите, така и на валутните пазари — първо съвместно с Япония за подкрепа на йената, а сега и на пазара на държавни облигации на собственото си правителство.

Така щатският долар сам се поставя в уязвима позиция — не под чужд удар, а в резултат на собствена преценка. Това са различни неща. Валутната двойка EUR/USD поскъпва заради емоции на пазара, а не заради здравето на европейската икономика, която все още е далеч от уверена експанзия.

Може ли Вашингтон да овладее последиците от собствения си експеримент или щатският долар вече е платил цена, която не е очаквал да плати?

Технически, на дневната графика EUR/USD формира модел 20–80. Въпреки средносрочния „бичи“ тренд в рамките на Wolf Waves, пробив под нивото на подкрепа 1.167 предполага краткосрочни продажби. Ако това не се случи, следва да се задържат вече отворените дълги позиции.