Валутната двойка EUR/USD започна новата търговска седмица сравнително спокойно, без низходящ гап или рязък спад. Това изглежда неочаквано, като се имат предвид значимостта на събитията от петък и новата ескалация в Близкия изток. Освен това купувачите на EUR/USD в момента се опитват да поемат инициативата, задържайки двойката над ключовото ниво на подкрепа от 1,1580 (средната линия на Bollinger Bands както на дневната, така и на седмичната графика — D1 и W1).
Всичко това подсказва, че геополитическият дневен ред — поне в сегашния му вид — вече не може да оказва решаващо влияние върху динамиката на щатския долар и, следователно, върху двойката EUR/USD.
В неделя Съединените щати нанесоха удар по Иран за първи път от края на юли, след което Техеран атакува американски бази в Йордания. Според медийни съобщения американските сили са поразили две ракетни установки на остров Ларак в Ормузкия пролив, като заявяват, че иранските военни са подготвяли тези ракети, за да нарушат корабоплаването. Почти незабавно Техеран отговори с атака по американски обекти в Йордания.
Така страните отново си размениха удари, при това в стратегически важния Ормузки пролив. Би могло да се очаква подобен сценарий да се превърне в мощен двигател за търсенето на долара като традиционно „убежище“. Валутният пазар обаче, съдейки по движението на EUR/USD, не бърза да прави изводи. За разлика от него петролният пазар реагира далеч по-еднозначно: суровият петрол Brent в един момент поскъпна с близо 5%, надхвърляйки психологически важната граница от 90 долара. Това е напълно обяснимо, като се има предвид значението на Ормузкия пролив за транспортирането на „черното злато“.
Парата EUR/USD, от своя страна, демонстрира осезаемо по-голяма устойчивост на стрес. По мое мнение това се дължи до голяма степен на различните трактовки на случващото се. Петролният пазар реагира директно на заплахата от прекъсвания в доставките, докато валутният пазар се опитва да оцени перспективите за самия конфликт. До момента размяната на удари се възприема от трейдърите като пореден елемент на натиск, „вдигане на залозите“ и пазарлък пред евентуален кръг от преговори чрез посредници. Освен това дипломатическият канал не е напълно затворен и настоящата ескалация остава донякъде ограничена.
Освен това доларът е изправен пред още един потенциален проблем, който не е свързан с геополитиката. В САЩ през следващите дни ще бъдат публикувани важни макроикономически отчети, които могат съществено да променят очакванията относно по-нататъшните действия на Федералния резерв. Сред тях са индексите ISM (първо в производствения сектор, после в сектора на услугите), данните JOLTS, отчетът ADP и накрая NFP.
С оглед на последните събития американският пазар на труда може да се превърне в основния тест за долара. Ако августовските Nonfarm Payrolls отразят траекторията на юлския отчет (който показа намаление на заетостта с 23 хиляди души и спад в коефициента на участие в работната сила), върху долара ще се стовари значителен натиск. Това е валидно дори въпреки неочаквано „ястребовата“ реч на Kevin Warsh в Jackson Hole в петък.
Да, от една страна председателят на Фед акцентира върху продължаващите инфлационни рискове, с което засили „ястребовите“ очаквания за бъдещите действия на централната банка. Но има и една важна уговорка. Warsh даде ясно да се разбере, че „всички опции са на масата“ и окончателното решение ще зависи от постъпващите данни.
Това е ключова уговорка — ако Nonfarm Payrolls отново покажат охлаждане на пазара на труда, а индексите ISM едновременно с това отразят първи признаци на забавяне в бизнес активността, петъчната реторика на Warsh може да се обърне срещу долара.
На практика председателят на Фед остави отворена вратата за всеки сценарий, подчертавайки, че бъдещите решения на централната банка зависят от постъпващите икономически данни. Ако се гледа само инфлационната компонента, това изявление действително работи в полза на долара: устойчивият ценови натиск подсилва аргументите за по-строга политика. Ако обаче към картината се добавят слаби данни от пазара на труда и признаци за забавяне на икономическата активност, балансът на рисковете се измества в противоположна посока. В такъв случай тези данни ще свидетелстват не само за необходимостта от борба с инфлацията, но и за нуждата да се отчетат рисковете пред заетостта и икономическия растеж.
Всичко това подсказва, че низходящият сценарий за EUR/USD очевидно е заседнал. Скокът в геополитическото напрежение не помогна на долара. Напротив, двусмислеността в реториката на Warsh и наближаването на значими макроикономически публикации оказват лек натиск върху „зелените пари“, позволявайки на купувачите да опитат контраатака. Ключовото ниво на подкрепа за EUR/USD остава при 1,1580 (средната линия на Bollinger Bands на D1 и W1): докато парата се задържа над това ниво, низходящият сценарий остава непотвърден. Съответно, къси позиции следва да се разглеждат едва след уверено пробиване надолу на това ниво. В противен случай е висока вероятността EUR/USD да се върне в диапазона 1,1640–1,1680, в който парата се търгуваше почти през цялата изминала седмица.