„Отложени във времето ефекти“ вероятно е най-точният начин да се опише публикуваната вчера макроикономическа статистика от САЩ. Става дума за индекса ISM Manufacturing и доклада JOLTS. Въпреки червените цифри в основните показатели, доларът запази позициите си, а продавачите на EUR/USD продължиха да натискат подкрепата при 1,1580, което съответства на средната лента на Bollinger на D1 и едновременно с това на W1. Зелената валута беше подкрепена от събитията в Близкия изток, които отново се развиват по ескалиращ сценарий.
Въпреки това вчерашните данни от САЩ в никакъв случай не бива да се пренебрегват. И двата отчета са важни не само сами по себе си, така да се каже „във вакуум“, но и в по-широкия контекст на оценката за устойчивостта на американската икономика и бъдещата траектория на паричната политика на Federal Reserve. По-специално, ISM дава навременна представа за състоянието на производствения сектор и, най-важното, за търсенето и заетостта в рамките на този сектор. От своя страна JOLTS предоставя по-подробна картина за състоянието на пазара на труда – един от ключовите ориентири за Fed.
И в двата случая вътрешната структура на вчерашните публикации изглежда съществено по-слаба, отколкото може да се стори на пръв поглед.
Нека започнем с ISM Manufacturing. Формално погледнато, августовският отчет не може да бъде описан като катастрофален: индексът остана в зоната на разширяване на 54.6, след покачване до 55.6 през юли. Показателят се задържа над ключовия праг от 50 пункта за осми пореден месец. Но основните предупредителни сигнали са заложени в динамиката на ключовите компоненти на публикацията. Например, субиндексът за нови поръчки, който де факто е барометър за бъдещото търсене, се понижи с 3 пункта до 52.7. Това е най-ниското ниво на показателя за последните три месеца. Едновременно с това и субиндексът за натрупани (backlog) поръчки се понижи с 3 пункта до 51.8. С други думи, промишленото производство все още се разширява, но запасът му на устойчивост постепенно се свива.
Подобна картина се наблюдава и при производството. Съответният компонент остана до голяма степен без промяна на 58.3 спрямо 58.5 през юли. На пръв поглед и това изглежда положително. Но в същото време настроенията на самите производители се влошиха: съотношението между положителните и отрицателните коментари за производствения компонент спадна до 2.2 от 3.3 месец по-рано. Забележима е и комбинацията от забавящо се търсене и устойчив ценови натиск, тъй като субиндексът за цените остана на много високо ниво от 71.1, без подобрение спрямо юли.
С други думи, структурата на отчета започва да показва определени стагфлационни черти: икономическата активност постепенно губи инерция, докато инфлационният натиск остава повишен. Това е много неудобна комбинация за Fed, защото едновременно ограничава пространството за смекчаване на паричната политика и увеличава риска от по-нататъшно охлаждане на икономиката.
При настоящите обстоятелства обаче компонентът за заетостта може да се окаже най-важният за долара. Този показател се понижи от 52.8 до 51.2 пункта, докато съотношението между коментарите за наемане и за съкращения на персонала се влоши до 1.3 от 1.5 месец по-рано. С други думи, промишленият сектор все още създава работни места, но го прави все по-пасивно.
Това се свързва пряко с данните по JOLTS, публикувани по същото време.
Тук картината беше силно смесена и, по мое мнение, очевидно негативна за зелената валута. От една страна, броят на свободните работни места се увеличи с 89 000 през юли до 7.271 милиона. Но резултатът за предходния месец – юни – беше ревизиран надолу със значителните 177 000 до 7.182 милиона. Освен това и други компоненти излязоха „на червено“. Новоназначените, например, намаляха с 278 000 до 5.054 милиона, докато коефициентът на наемане се понижи до 3.2% от 3.4%. Най-големият спад беше в професионалните и бизнес услугите.
Спадът в броя на съкращенията – от 1.785 милиона през юни до 1.666 милиона през юли – изглежда положителен на пръв поглед. Но и тук има нюанс. Исторически, относително ниското ниво на съкращенията подпомагаше общата устойчивост на заетостта в САЩ. Сега обаче компаниите не бързат да освобождават работници, но също така стават все по-укрепнали в нежеланието си да наемат нови. С други думи, пазарът на труда е навлязъл в своеобразно равновесие. Това е класическият сценарий „малко наемане, малко уволнение“, който по-скоро сочи към стагнация, отколкото към ускорение на пазара на труда.
В резултат и двете вчерашни публикации де факто са неблагоприятни за зелената валута. И макар икономиката на САЩ да не се срива, новите признаци на отслабнало търсене, по-мека промишлена активност и по-бавно наемане постепенно изместват баланса на рисковете към по-„гълъбова“ позиция на Fed. Ако следващите данни, на първо място ADP и NFP, потвърдят тази тенденция, вчерашните предупредителни сигнали могат да прераснат в пълноценен низходящ сигнал за долара.
Въпреки това, въпреки всички тези послания, EUR/USD постепенно се понижава. Основният двигател тук е геополитиката: нов обмен на удари между САЩ и Иран предизвика нова вълна на избягване на риска на FX пазарите и едновременно тласна нагоре цените на петрола. Brent поскъпна до 94–95 долара за барел, подсилвайки опасенията от нов скок на инфлацията. Доларът като валута убежище се оказа бенефициент на тази ситуация.
Въпреки това, както многократно сме виждали, геополитическият фактор е изключително ненадежден и променлив. Днес той осигурява значителна подкрепа за зелената валута, а утре може почти да изчезне от пазарното уравнение. Щом вятърът на дипломацията задуха, доларът отново ще остане лице в лице с макроикономическите данни. А засега тези данни очевидно не са на негова страна.
Следователно, засега най-разумният подход при EUR/USD е да се остане страничен наблюдател, особено на фона на неубедителния пробив на подкрепата при 1.1580, последван от отскок – средната линия на Bollinger на както D1, така и W1. Следващото движение на двойката в голяма степен ще зависи от това кой от двата фактора ще се окаже по-силен: геополитиката или слабите макроикономически данни от САЩ.