Новозеландският долар отслабна след на пръв поглед „ястребово“ решение на Reserve Bank of New Zealand да повиши лихвения процент с 25 б.п. миналата седмица. Причината е банална — пазарът беше заложил значително по-агресивна траектория на повишения, простираща се до 2027 г., отколкото показа в крайна сметка публикуваната прогноза на RBNZ.
Сега централната банка очаква пикът на лихвата да достигне едва 3,28% до 2029 г. Кросът AUD/NZD се повиши с 1,07%, достигайки нива, невиждани от 2013 г. насам. Прогнозите на водещите банки се разминават: ANZ остава най-„гълъбовата“, като очаква лихвата да спре на 3% и да остане на това равнище до края на 2027 г. ASB вижда връх при 3,25%. BNZ, напротив, залага на по-строг сценарий — 3,75% до май 2027 г. Westpac дори не изключва ниво от 4% до септември 2027 г.
Данните, публикувани през седмицата след 3 септември, само потвърдиха сложността на тази дилема. Икономиката на Нова Зеландия изглежда разделена на два почти независими сегмента. Външният сектор се представя добре — износните индустрии, особено млечният сектор и месопреработването, отчитат отлични резултати благодарение на високите цени на суровините и стабилното търсене от търговските партньори.
Вътрешната икономика обаче продължава да изпитва трудности. Високите цени на горивата, слабият пазар на труда с безработица от 5,6% (и прогнози, че тя ще остане над 5% поне до 2028 г.), спадащите реални цени на жилищата и принудителното спестяване на домакинствата — това е реалността за голяма част от страната.
Енергийната криза вече достигна Нова Зеландия. Разходите за гориво на вносителите са се повишили със 127%, а търговският дефицит през юли достигна почти 2 милиарда долара. Страната се оказва в „петролен капан“.
Геополитическата зависимост е основният риск за цялостния икономически модел на Нова Зеландия. RBNZ категорично не желае да подклажда инфлацията и изчаква промяна на геополитическия фон. Докато корабоплаването през протока не бъде възстановено, RBNZ трябва да балансира между борбата с външния шок и риска да задуши вече слабото вътрешно търсене. Това обяснява предпазливата позиция на централната банка.
Има и положителна страна — дебатите за енергийна независимост, диверсификация на доставчиците, изграждане на вътрешни складови бази и ускоряване на прехода към електрически транспорт вече се разглеждат като въпроси на националната сигурност, а не просто като част от климатичната политика. Ясно е, че това са дългосрочни мерки, така че засега kiwi остава заложник на геополитическите развития.
Нетните къси позиции в NZD намаляха през отчетната седмица до символичните ?0.485 милиарда, а имплицираната цена се повишава стабилно.
Очаквахме по-ясно възобновяване на възходящото движение при NZD/USD миналата седмица; това все още не се е материализирало и базовата формация се удължи. RBNZ и Federal Reserve използват противоположен тон в своите коментари, което не подкрепя kiwi, но въпреки това липсва достатъчен импулс за рязък последващ спад. Най-вероятно основното движение ще започне след доклада за инфлацията в САЩ. Придържаме се към предишното си виждане — вероятността за повторен тест на 0.5797 е ниска и очакваме нов възход към 0.5985–0.5990.