До средата на четвъртък европейската валута стабилно поскъпваше спрямо долара, а паундът също направи опит за подобно движение нагоре. Катализатор за това бяха данните от Германия и Италия, но по време на търговията в САЩ инициативата премина към долара и до вечерта еврото и паундът бяха загубили по-голямата част от сутрешните си печалби.
Германия отчете непроменен процент на безработица от 6.4%, въпреки че броят на безработните надхвърли очакванията на икономистите, което подсказва известно охлаждане на пазара на труда. По-съществена беше динамиката при потребителските цени: през септември те скочиха с 0.6% след ръст от 0.2% през август, а годишният темп се покачи до 3.3% от 2.9% година по-рано. Целта на ECB е 2%, и тази разлика засилва позицията на онези в Управителния съвет, които настояват за по-строга политика, за сметка на призоваващите за пауза.
Данните от Италия подсилиха този разказ. Цените са се повишили с 0.7% през септември след ръст от 0.5% през август, а годишната инфлация надхвърли 4%, достигайки 4.2%. Две последователни публикации, показващи ускоряване, оказват по-голям натиск върху ECB, отколкото единично показание, и затова еврото запази позиции до обяд.
След това вниманието се насочи към Съединените щати. Докладът на ADP за заетостта в частния сектор излезе осезаемо по-силен от очакваното: консенсусната прогноза беше за 70 000 нови работни места, но реално заетостта нарасна с 90 000 през септември. За долара това беше директен сигнал за покупка, тъй като устойчивият пазар на труда разхлабва ограниченията пред Fed да продължи борбата с инфлацията. Европейските валути се оказаха губещи, като отстъпиха натрупания сутрешен импулс.
Данните за разходите по PCE внесоха повече двусмислие. Реалните разходи през август са нараснали с 0.6% – най-силното месечно повишение от март 2025 г., което говори за устойчива потребителска активност. Но базовият индекс PCE – предпочитаният от Fed инфлационен показател, изключващ храни и енергия – се повиши само с 0.2% при очаквания за 0.3%, а годишният базов темп достигна 3.0% при прогноза за 3.3%. Историята следователно има две страни: разходите се ускоряват, докато базисната инфлация леко се понижава, макар че остава доста над целта на централната банка.
На този фон пазарът оценява вероятността за повишение на лихвата от Fed през октомври едва на 35–36%. В навечерието на междинните избори подобен развой устройва администрацията на Trump повече, отколкото нова стъпка към затягане. Склонен съм да мисля, че Fed действително ще направи пауза през октомври и ще отложи решението за декември, ако сигналите за инфлационен натиск продължат да се натрупват. В такъв случай натискът надолу върху еврото и паунда вероятно ще се запази в средносрочен план.
Днешният календар може да промени картината. Очакват се окончателните производствени PMI за Франция, Германия и еврозоната; консенсусът за PMI в еврозоната е 52.7, колкото и през август. Британският производствен PMI също се очаква да бъде около 52.0, но стойности над 50 досега не са се оказали достатъчни, за да обърнат посоката на паунда нагоре. Безработицата в еврозоната се прогнозира да повтори августовите 6.4% и едва ли ще окаже влияние върху пазарите. По-важен за долара е ревизираният индекс ISM за производствения сектор в САЩ: консенсусът е 55 спрямо 54.6 през август. По-добър резултат би дал на долара нов повод да се засили спрямо двете валути. Речите на централните банкери – представители на Fed Michelle Bowman, Philip Jefferson и Lisa Cook, както и президентът на ECB Christine Lagarde – ще бъдат следени за признаци на единство или разнобой в рамките на централните банки; ако еврото и паундът не получат подкрепа от тези изказвания, търсенето на долари вероятно ще остане устойчиво.
Техническата картина за EUR/USD показва, че на часовата графика фалшив пробив на 1.1312 и бързо възстановяване ще бъдат сигнал за покупки с цел средата на канала при 1.1346, макар че на това ниво се очаква по-силна съпротива от продавачите и там пълзящите средни съвпадат с интересите на продавачите. Потвърден пробив на 1.1312 с повторен тест отдолу отваря пътя към 1.1284 и по-надолу към 1.1249, откъдето бих обмислил buy-the-dip сделки за печалба от 20–25 пипса. Ако мечките не се активират при средата на канала 1.1346, по-разумно е да се отложат късите позиции до тест на горната граница на канала при 1.1379 с фалшив пробив там или при отскок от 1.1410 за къса позиция с цел 25 пипса.
Техническата картина при GBP/USD показва, че инициативата в момента е на страната на купувачите, но без защита на 1.3238 това предимство е крехко. Фалшив пробив там подкрепя движение към 1.3271; потвърдено затваряне над това ниво отваря пътя към 1.3307, а след това към седмичен връх около 1.3341, където ще търся възможност да продам отскока за около 25 пипса. Пробив и задържане под 1.3238 е сигнал за добавяне на къси позиции с цел връщане към 1.3206; тъй като това ниво се тества за трети път, пробивът би разширил движението към 1.3173, където са подходящи покупки при отскок за 20–25 пипса.
Може ли доларът да превърне сутрешното си отстъпление в устойчив обрат? Смятам, че ISM и тонът на изказванията на представители на Fed ще дадат отговора днес. Възможно е еврото и паундът да върнат част от вчерашните загуби преди публикациите от САЩ, особено предвид силните данни за инфлацията в Европа, но ако ISM отговори на прогнозите или ги надмине, доларът вероятно отново ще поеме контрола и ще задържи еврото и паунда под натиск до декемврийската среща на Fed.