Вчера еврото и паундът успяха да отчетат скромни повишения спрямо щатския долар. Сутринта нямаше значими икономически данни от Европа, затова фокусът се измести към протокола от септемврийската среща на ЕЦБ, на която бяха повишени лихвените проценти. Трейдърите за кратко се опитаха да калкулират по-строга бъдеща политика, но протоколът не потвърди тези очаквания. До вечерта и двете – европейската и британската валута – се оттласнаха от локалните си дъна, подкрепени от изявление от Вашингтон.
Протоколът показа, че ЕЦБ вижда шок при енергията и очаква общата инфлация да остане съществено над целта през първата половина на 2027 г. Това повтаря коментарите на президента на ЕЦБ Christine Lagarde след септемврийското решение, така че изненади нямаше. По-важно за банката и за онези, които залагат на допълнително затягане, е, че вторични ефекти все още не се наблюдават. Ръстът на заплатите е 2.4%, а дългосрочните инфлационни очаквания са около 2%. Прогнозите за 2026 г. бяха ревизирани нагоре. Инфлацията е близо до 3%, но се очаква да спадне до 2.5% през 2027 г. и до 2.1% през 2028 г., което предполага връщане към целта на ЕЦБ в рамките на три години.
Тази перспектива подкрепя по-умерените гласове в Управителния съвет на ЕЦБ и отслабва аргументите за агресивно допълнително затягане. В същото време това не е и бичи сигнал за еврото. Рисковете са изкривени нагоре за инфлацията и надолу за растежа. Неблагоприятният сценарий би била продължителна инфлация – риск, свързан с развитието в Близкия изток. Отделно от това, свързаният с AI ливъридж, голяма част от който е извън баланса, е повод за притеснение, но засега не се пренася във вторични инфлационни ефекти. Като цяло докладът е неутрален за еврото: няма очевидна причина ЕЦБ да се опитва агресивно да навакса с Fed, а именно този потенциал за наваксване беше двигателят на силата на еврото през септември, когато депозитната лихва се покачи до 2.50%.
Допълнителен натиск върху долара дойде от изявлението на Trump, че няма да нанесе удар по Иран преди междинните избори на 3 ноември. Рисковите активи поскъпнаха след тази новина, което позволи на паунда и еврото да се възстановят от дъната си. Колко устойчив е този импулс? Вероятно краткотраен: изявлението отлага риска, но не го премахва, а моментът в крайна сметка зависи повече от политическия календар, отколкото от регионалните събития.
Сега нека погледнем икономическия календар. Италия публикува промишленото производство на месечна база, което се очаква да бъде непроменено след ръст от 0.7% през юли. Това е второстепенен показател, който едва ли ще раздвижи еврото. Финансовите министри на еврозоната се събират, но изявленията им след срещата рядко променят съществено посоката на валутата. Вниманието ще се насочи към САЩ, където предстои индексът на потребителското доверие на University of Michigan. Консенсусът е за 47.6 спрямо 48.1 през септември. Динамиката от началото на годината е следната: юли 55.2, август 51.7, септември 48.1, прогноза за октомври 47.6. Стойност под очакванията би била негативна за долара и може да позволи допълнителни печалби за еврото и паунда. Инфлационните очаквания според проучването на Michigan също ще бъдат следени като вход за мисленето на Fed. Fed Governor Susan Collins ще говори. Досега тя описваше паричната политика като „умерено рестриктивна“, така че всеки по-мек тон би се тълкувал като сигнал против допълнително затягане.
Вече наблюдаваме понижение на доходността по щатските държавни облигации, което намалява търсенето на долари. Припомняме, че скорошната сила на долара беше движена основно от покачването на доходността – доходността по 10-годишните Treasuries достигна около 5.31% тази седмица. С обръщането на доходността не би ме изненадало да видя по-нататъшно реализиране на печалби при дългите позиции в долар и известно засилване на еврото и паунда към края на седмицата, ако данните от САЩ не изненадат положително.
EUR/USD
Кратки позиции трябва да се обмислят при фалшив пробив на 1.1238 с цел връщане към средата на канала при 1.1202. Покупки от това ниво се разглеждат само ако пробивът е фалшив. Пробив и фиксиране под 1.1202 биха възобновили низходящия натиск и биха отворили пътя към 1.1165, най-ниското ниво за месеца. Дълги позиции там са подходящи само при сценарий на фалшив пробив, докато дълги позиции при отскок биха били уместни при 1.1133 с цел движение от 20–25 пипса. Ако продажбеният натиск при 1.1238 е слаб, устойчив пробив над това ниво би бил причина за добавяне на дълги позиции с цел 1.1275. Консолидация над 1.1275 би отворила пътя към 1.1310, където бих търсил възможност за къса позиция при отскок, с очакване за движение от 25–30 пипса. Къси позиции от 1.1275 или 1.1238 са валидни само след фалшив пробив.
GBP/USD
Търговската настройка е сходна. Двойката остава в по-широк страничен канал. Възможности за продажба могат да се появят при фалшив пробив на 1.3251 или 1.3289. Откриването на къси позиции при отскок би било разумно на 1.3307, с цел за движение от 20–25 пипса. При спадове бих търсил покупки при фалшив пробив на 1.3218 (там се намират пълзящите средни) или на едномесечното дъно около 1.3183. Дълги позиции при отскок може да се обмислят на 1.3155, с цел за движение от 25–30 пипса.
Склонен съм към седмица, в която прибирането на печалби по дълги позиции в долар ще се засили, ако данните от САЩ не изненадат и доходността продължи плавно да спада. Протоколът на ЕЦБ е неутрален за еврото — без допълнително затягане еврото остава зависимо от динамиката на долара — докато паундът продължава да се движи в своя канал без ясен импулс. Бих очаквал всяко ново изостряне на ситуацията около Иран преди изборите бързо да засили търсенето на долари, докато паузите в реториката от Вашингтон ще позволяват на еврото и паунда да наваксват. Слабият индекс на потребителското доверие на Мичиган може да се окаже катализаторът, който най-накрая ще изведе двойките от настоящите им диапазони.