Индексът на потребителските цени (CPI) за октомври има техническа особеност: заради миналогодишното спиране на работата на правителството Bureau of Labor Statistics не успя да събере данни за октомври 2025 г., така че годишни стойности не бяха публикувани. Пазарът трябваше да изведе инфлацията единствено от месечните промени.
Общият CPI нарасна с 0,4% на месечна база при очаквания за 0,3%, но след повишението от 0,6% през септември това изглежда като забавяне. Базисната инфлация се повиши с 0,3% – същото като през август и септември – и отново надхвърли прогнозата за 0,2%. Стоките и услугите поскъпнаха еднакво с 0,4%, което означава, че инфлационният натиск се разпространява по-широко в икономиката в сравнение с предходните месеци. Изчислението на Bloomberg за тримесечния годишнизиран темп на базисната инфлация достигна 3,7% – най-високото ниво от повече от две години.
След публикуването на CPI официалната реторика се затегна. Президентът на Cleveland Fed Mester заяви, че основната лихва трябва да остане рестриктивна, защото инфлацията все още е „твърде далеч“ от целта. Президентът на Minneapolis Fed Kashkari определи базисната инфлация около 3% като „все още твърде висока“. Президентът на St. Louis Fed Bullard отбеляза, че текущото равнище на лихвата е „по-близо до неутрално, отколкото ясно рестриктивно“, което подсказва, че полето за маневриране е ограничено. Waller, който говори в средата на ноември, отказа да потвърди повишение на лихвата през декември, но не го изключи, като повтори, че решенията ще зависят от данните.
До средата на ноември пазарът на лихвени инструменти вече беше преоценил очакванията: вероятността за повишение на лихвите през декември се покачи от около 50% до 95%, а шансът за движение от 50 б.п. вместо 25 б.п. се увеличи през седмицата до около 15%. Дискусията се измести от „ще има ли повишение“ към „колко голямо ще бъде то“.
Пакетът от данни, публикуван след 9 ноември, очертава смесена картина. Продажбите на съществуващи жилища през октомври се сринаха с 5.5% спрямо септември до годишнизиран темп от 3.75 милиона – най-ниското ниво от август 2010 г. 30-годишната ипотечна лихва остава над 7.4%, а средната цена на препродажбите е на рекордни нива, което прави покупката на жилище недостъпна за повечето домакинства.
За разлика от това, през октомври продажбите на дребно нараснаха с 0.4% при очаквания от 0.2%, а данните за септември бяха ревизирани нагоре. Промишленото производство се увеличи с 0.3%, надхвърляйки прогнозите. Първоначалните молби за помощи при безработица останаха в диапазона 195–210 хиляди – под историческите средни стойности – което подкрепя тезата, че фирмите все още не съкращават заетостта.
За Federal Reserve това означава, че затягането все още не руши икономиката, така че няма неотложна причина да бъде прекратено.
Бюджетните данни за октомври, публикувани от Министерството на финансите, показаха дефицит от 412 млрд. долара – най-лошият старт на фискална година в историята. Разходите са нараснали с 18% на годишна база, докато приходите са се увеличили само с 6%. За последните дванадесет месеца дефицитът е около 1.9 трилиона долара, приблизително 6% от БВП.
Обслужването на дълга заслужава специално внимание. През фискалната 2026 г. лихвените разходи достигат 1.2 трилиона долара, като за първи път надхвърлят военните разходи. Това означава, че почти 28% от всички федерални данъчни приходи отиват за плащане на лихви. С повишаването на средната лихва по държавния дълг при рефинансирането на старите емисии този дял ще нараства дори и без ново заемиане.
Растящият дефицит принуждава Министерството на финансите да заема повече, което оказва натиск върху цените на облигациите и тласка доходността нагоре; по-високата доходност подкрепя долара, но устойчивото нарастване на дълговата тежест подкопава дългосрочното доверие в долара като резервен актив. Засега пазарът избира първото тълкуване, но търпението не е безкрайно.
Данните на CFTC за седмицата, завършваща на 10 ноември, показаха продължаващо свиване на нетната дълга спекулативна позиция в USD спрямо основните валути, до 30.87 млрд. долара.
Съкращаването на дългата позиция се случи чрез закриване на къси позиции в евро и йена, а не чрез продажби на долари — пазарът все още не е напълно преценил наново очакванията.
Под въздействието на краткосрочни фактори доларът се засилва и няколко големи банки очакват тази тенденция да продължи до края на годината, но в по-дългосрочен план позицията му е нестабилна. Катастрофалният ръст на лихвените разходи и нарастващият бюджетен дефицит все още не са напълно отразени в цените, а перспективата за край на войната с Иран и за общо облекчаване на геополитическото напрежение в Европа и Близкия изток — фактори, които подкрепят търсенето на долара като валута-убежище — остава неясна.
Доларът е силен в момента; тази сила се опира на два стълба — устойчива инфлация, изискваща по-високи лихви от страна на Fed, и закриването на мечи позиции срещу долара. Първият стълб е фундаментален, вторият технически и щом техническият фактор се изчерпи, на долара ще му е необходима нова причина, за да продължи да поскъпва. Засега такава не се вижда.