FX.co ★ COVID-19: двигател на общественото недоверие

През последното десетилетие хората в редица развити страни често изразяват недоверие към своето правителство. На този фон нарастват глобалните противоречия. Свидетели сме на мащабен срив на икономиката и безпрецедентна агитация във финансовия свят.

Подобни ситуации вече са се случвали в световната история, например световната финансова криза от 2008 г. Това беше период на значителен спад на ключовите икономически показатели в развитите страни, който доведе до глобална икономическа рецесия. По това време фактори като циклично икономическо развитие, прегряване на кредитните и фондовите пазари, както и високите цени на суровините допринесоха за това. Това обаче не предизвика недоволство на населението и не доведе до масови митинги, призоваващи за борба срещу правителствените решения.

Днес глобалната рецесия се движи от пандемията COVID-19. Въздействието на този вирус беше опустошително. Това доведе до глобален срив на икономиката и подкопа общественото доверие в специалистите. В много страни нараства скептицизмът към международните финансови институции, централните банки, технологичните гиганти и преди всичко Световната здравна организация. Намесата на администрацията на участието на президента Тръмп в работата на здравните власти увеличава съмненията в обществото. Гражданите на развитите страни са скептични относно необходимостта от въвеждане на карантинни мерки и задължителна универсална ваксинация. Това провокира поредния прилив на конспиративни теории, които преди се появиха в тесни кръгове. Въздействието на конспирацията върху хората се е увеличило значително. Майкъл Батър, професор по история на литературата и изкуството в университета в Тюбинген, Германия, казва, че популярността на подобни мнения сред населението може да бъде много опасна. Ако обществеността не се доверява на препоръките на лекари, учени и финансови експерти, тогава може да се развие продължителна криза.

В САЩ 30% от населението счита, че вирусът COVID-19 е създаден от човека, създаден от медицински учени в лабораторията, докато 35% казват, че отказват да ваксинират срещу COVID-19. Експертите са впечатлени от огромния брой хора, които се съмняват в реалната опасност от вируса, както и тези, които не искат да се съобразят с общоприетите норми.

В сегашната среда е възможно да се възстанови доверието на хората, ако правителствата реагират на нарастващия обществен скептицизъм. Властите трябва да изберат средствата, чрез които да запазят икономиката и да поддържат общественото доверие. Спомнете си изявлението от март на Федералния резерв на САЩ за намаляване на основния процент до 0,25%. През пролетта резервът пусна емисия на стойност 700 милиарда долара и обяви незабавно обратно изкупуване на активи. В момента активите се изкупуват обратно със скорост от 2 милиарда долара на час. Това поражда редица риторични въпроси: до какво ще доведе тази политика? Докога Уолстрийт ще може да се бори с продължителния спад на фондовите пазари? Безпрецедентното мобилизиране на финансови ресурси спомогна за защитата на редица икономики. Разликата между Уолстрийт и останалото население обаче изостря съществуващите политически проблеми.

Ако по-голямата част от гражданите спрат да се доверяват на централните банки, това ще доведе до колапс на финансовата система. Това твърдение се отнася и за либералната демокрация, която може да престане да съществува. По този начин само доверието в системата може да гарантира нейния успех, а доверието в медицинските експерти може да повиши ефективността на ваксинацията срещу COVID– 19.

Основната задача на властите е да намерят решения на икономическите проблеми. Основната цел е да се предотврати икономическа криза и криза на общественото мнение. Други важни мерки за възстановяване на световната икономика са увеличаването на авторитета на правителството, здравния сектор и науката.