
Венецуела разполага с едни от най-големите доказани петролни резерви в света, но производството й рязко е намаляло през последните години поради санкции и ниски инвестиции. За САЩ контролът върху политическия преход открива възможността за възобновяване на производството под управлението на или с участието на американски петролни компании, което Тръмп изрично заяви, когато говореше за предоставяне на достъп на големи американски петролни компании до венецуелските находища.

Поддържането на формално ембарго, докато се упражнява de facto контрол върху режима, може да се използва като инструмент за селективен достъп до венецуелски петрол за Вашингтон и за натиск върху конкурентите, включително Русия и Иран, в борбата за пазарен дял в тежките сортове на суровия петрол. В средносрочен план премахването на ограниченията и възстановяването на венецуелското производство може да увеличи световното предлагане и да окаже натиск върху понижаването на цените на петрола, при условие че няма едновременно значително намаляване на доставките от други региони.
Укрепването на контрола на САЩ над потока на венецуелски петрол и неговите сметки обикновено включва консолидиране на ролята на долара като ключова валута за разплащания в търговията със стоки, особено ако Вашингтон свърже премахването на някои санкции с използването на американската финансова инфраструктура. Това увеличава търсенето на долара чрез покачване на разплащанията в долари и обслужването на дългови и инвестиционни операции, свързани с преструктурирането на петролния сектор на Венецуела.
От друга страна, военни операции и нарастването на геополитическия риск обикновено увеличават привлекателността на активите „убежище“, които пазарите често включват като долара и щатските държавни облигации, подкрепяйки американската валута в краткосрочен план. За страни, зависими от вноса на петрол, комбинацията от геополитическа премия в цените на енергията и силния долар създава проинфлационен натиск и увеличава разходите за обслужване на външния дълг, деноминиран в щатска валута.
Потенциалното прехвърляне на Венецуела от лагер на противници на САЩ в зона на директно влияние на САЩ намалява риска от дедоларизация на петролния поток на страната и ограничава възможностите за алтернативни схеми на разплащане, включващи Китай или Русия. В дългосрочен план това укрепва архитектурата на "петродолара", при която контролът върху ключови износители и транспортна инфраструктура подкрепя глобалното търсене на долара като резервен и разплащателен актив.
Въпреки това, мащабът на военната ескалация и възприемането й като прецедент за разрешаване на ресурсни конфликти чрез сила може да накара някои държави — както вносители, така и износители — да ускорят диверсификацията на резервите и да търсят алтернативи на долара, създавайки двоен ефект: тактическо укрепване на позицията на долара съпроводено със стратегическо увеличаване на мотивацията за постепенна диверсификация.
