Вчера цените на петрола продължиха стремителния си възход. Ясно е, че поскъпването на петрола няма да се ограничи само с мартенския скок от близо 50% и ще продължи и през следващите два месеца. На фона на ескалиращия конфликт в Персийския залив цените могат да се стабилизират на ниво от 200 долара за барел. Дори и ако OPEC+ вземе решение да увеличи добива на 5 април, това вероятно няма да окаже съществено влияние върху пазара: затварянето на Ормузкия пролив и нападенията срещу петролна и газова инфраструктура вече доведоха до почти 20% спад в производството в страните от картела през март.

Ситуацията в Персийския залив остава изключително напрегната. Наличието на пряк военен сблъсък в комбинация с удари по ключови обекти за добив и транспорт на петрол създава безпрецедентно високо ниво на риск за глобалните доставки на суровината. Паниката на пазара, подхранвана от опасения за недостиг, допълнително изостря положението и тласка цените нагоре. Въпреки че изявленията и обещанията на Trump да сложи край на войната влияят на пазара и леко охлаждат възходящия импулс, големите потребители на петрол като Китай, Индия и страните от Европейския съюз вече усещат последствията от поскъпването.
Повишените производствени разходи неминуемо ще доведат до по-високи цени на готовите стоки, което може да задейства инфлационен натиск и да забави икономическия растеж. Европейските власти вече са принудени да търсят алтернативни енергийни източници и да преразглеждат своите енергийни стратегии; въпреки това бързата диверсификация и намаляване на енергийната зависимост е изключително трудна. В същото време страните износителки на петрол, въпреки по-ниските обеми на производство, могат да се възползват от рязкото поскъпване, като компенсират загубите чрез по-високата цена на всеки продаден барел.
Междувременно, на фона на задълбочаващата се енергийна криза, Иран предприе значителна стъпка за засилване на контрола си върху една от ключовите артерии на световната търговия – Ормузкия пролив. Заместник-министърът на външните работи на Иран Казем Гарибабади обяви изработването на протокол със съседен Оман, който на практика поставя движението на кораби по този жизненоважен морски маршрут под ирански надзор. Проливът, де факто затворен от началото на настоящия конфликт, сега може да се превърне в източник на приходи за Ислямската република, тъй като протоколът предвижда събиране на такси от корабособствениците.
Този ход на Техеран не е просто опит да се възползва от ситуацията; това е стратегически маньовър, целящ да демонстрира нарастващото му влияние в региона. Новото споразумение с Оман, ако бъде приложено на практика, може допълнително да засили натиска върху международната общност, като постави корабособствениците пред избора или да плащат своеобразен данък на Иран, или да се изправят пред по-големи рискове и несигурност.

Що се отнася до текущата техническа картина при петрола, купувачите трябва да преодолеят най-близкото ниво на съпротива при $113.36. Това ще им позволи да насочат усилията си към $118.88, над което пробивът ще бъде доста предизвикателен. Следващата цел ще бъде около $124.86. В случай на понижение, мечките ще се опитат да поемат контрол при $106.83. При успешно пробиване на този диапазон ще бъде нанесен сериозен удар по бичите позиции и цената на петрола може да бъде тласната надолу към $100.40, с перспектива за по-нататъшно понижение до $92.54.
