Геополитическите и политическите фундаментални фактори обикновено не "траят дълго" без информационна подкрепа. Вземете за пример неотдавнашните събития във Venezuela. Действията на Съединените щати във Venezuela предизвикаха рязък ръст на антирисковите нагласи, което позволи на „валутата убежище“ – долара – да се засили. Въпреки това „венецуелската линия“ бързо беше забравена, когато Maduro се озова в американски затвор и властта в страната премина в ръцете на политици, принудени да си сътрудничат със САЩ.

Можем да си припомним и други геополитически епизоди, които за кратко предизвикаха скокове в пазарната волатилност. Например, през ноември миналата година японският премиер Фумио Кишида заяви, че Япония „може да предприеме военна интервенция, ако Китай се опита да завземе Тайван“. По онова време отношенията между Япония и Китай рязко се влошиха и търсенето на „убежища“ на валутния пазар се увеличи. Този геополитически фактор обаче (за щастие) не получи по-нататъчно развитие, което позволи на трейдърите да „затворят тази страница“.
„Иранският казус“ в този контекст е по-устойчив и вероятно ще остане във фокуса за по-дълъг период. Но ако страните наистина седнат на масата за преговори и се придвижат към споразумение, геополитическият дневен ред постепенно ще отстъпи на заден план. Това важи с особена сила, ако Иран деблокира Ормузкия проток и възобнови корабоплаването в региона. В такъв сценарий на преден план ще излязат макроикономическите отчети и перспективите за разминаване в паричната политика между Европейската централна банка и Федералния резерв. Докато доларът се чувства „сигурен“ в геополитическата среда, позициите му изглеждат по-малко еднозначни, когато се вземат предвид макроикономическите фактори.
Според редица експерти (по-специално анализатори от Commerzbank) е малко вероятно ЕЦБ да бърза с повишаване на лихвените проценти през април, ако двуседмичното примирие бъде запазено в някаква форма – било чрез споразумение, било чрез удължаване на преговорния процес. Формално това е сигнал против еврото (и купувачите на EUR/USD). Важно е обаче да се има предвид, че при същите условия Фед вероятно ще започне да подава сигнали за готовност да понижава лихвите. Последните макроикономически отчети (NFP, ISM Services) допринесоха за „облекчаващата“ реторика на Фед.
По-специално, според последните данни за Non-Farm Payrolls средното почасово заплащане през март се е повишило само с 0,2% на месечна база, докато показателят на годишна база се е забавил до 3,5% (многогодишно дъно). За Фед това е сигнал, че инфлационният натиск от страна на пазара на труда отслабва. Освен това пазарът на труда продължава да се охлажда въпреки „експлозивния“ ръст на заетостта през март, който беше основно движен от здравния сектор, където служителите се завърнаха след стачките през февруари. Ясно е, че това е еднократен фактор, а не устойчива тенденция. Освен това много други компоненти на мартенския отчет за Non-Farm Payrolls предизвикаха безпокойство – като например спадът на коефициента на участие в работната сила до 61,9% и ръстът на разширената безработица U-6 до 8,0% (от 7,9%). Освен това средната продължителност на работната седмица спадна до 34,2 часа.
Индексът ISM Services, публикуван в понеделник, само допълни негативната картина, въпреки че „заглавният“ показател остана в зоната на експанзия. Междувременно подиндексът за заетостта падна до 45,2 пункта, което показва, че работодателите активно съкращават персонала. Секторът на услугите е ключов за американската икономика, така че тези тенденции сочат риск от твърдо приземяване.
Внимание заслужава и отчетът за поръчките на дълготрайни стоки, публикуван във вторник. Общият обем на поръчките за дълготрайни стоки е намалял с 1,4%, което е най-ниското ниво от октомври миналата година. Основната „котва“ беше авиационният сектор, където поръчките се сринаха с близо 30% (-28,6%). Макар този сектор да е волатилен, подобна динамика дърпа надолу целия индустриален БВП.
Всички тези макроикономически сигнали към момента до голяма степен се игнорират, тъй като геополитиката остава на преден план. Но ако (или когато) оръжията в Близкия изток наистина „замлъкнат“, пазарът ще „превърти страницата“ и ще види, че американската икономика се охлажда по-бързо от европейската. На преден план отново ще излязат перспективите за понижения на лихвите от Фед на фона на изчаквателната позиция на ЕЦБ. Заслужава да се отбележи, че обновената dot plot прогноза от март все още предвижда едно понижение на лихвата тази година, а през юни начело на Фед ще застане протежето на Тръмп, Кевин Уорш.
С други думи, ако военните действия в Близкия изток не бъдат възобновени, двойката EUR/USD вероятно ще запази възходящия си импулс – дори след като първоначалната „еуфория“ около примирието отшуми.
Ключовата ценова бариера тук е нивото на съпротива 1,1720 (долната граница на облака Kumo на дневната графика). Както виждаме, купувачите не успяха импулсивно да пробият това ниво на съпротива, реагирайки на новините за нарушенията на примирието. Затова няма нужда да се бърза с дълги позиции сега: ако „биковете“ при EUR/USD не преодолеят тази цел в следващите няколко дни, продавачите ще си върнат инициативата и двойката вероятно ще се установи в диапазона 1,1610–1,1690. Дългите позиции ще станат актуални едва ако купувачите пробият 1,1720 и се закрепят над това ниво. В такъв случай следващата цел на възходящото движение ще бъде зоната около 1,1800, която съответства на горната линия на облака Kumo на дневната графика.
