Индексът на потребителските цени през юни се ускори, но за пети пореден месец остава под целта на Bank of Japan. Основният индекс отбеляза ръст от 1.6% на годишна база, вторият основен индекс беше малко над 1.7% на годишна база, а общият индекс също достигна 1.7%.

Тук се проявяват два фактора: нарастващата цена на енергията заради войната, в комбинация с отслабването на йената, което прави вноса още по-скъп. Япония е една от най-уязвимите държави към прекъсвания на доставките от региона на Персийския залив, като над 90% от вноса ѝ на петрол идва оттам. Войната, която на практика блокира протока Хормуз, поставя японската икономика в трудна позиция. Ако конфликтът се проточи, Япония е изправена пред спад на реалните доходи на домакинствата, физически недостиг на суровини и, като следствие, спиране на заводи, намален износ, логистичен колапс и свиващо се вътрешно търсене. Този сценарий предполага бързо навлизане в рецесия.
Правителството на премиера Fumio Kishida в момента търси ресурси, за да смекчи удара върху икономиката и бюджетите на домакинствата чрез субсидии за горива и електроенергия, но подобни мерки източват бюджета.
На 30 и 31 юли Bank of Japan ще проведе заседание, като пазарът единодушно очаква лихвата да остане на ниво 1%. Основният фокус ще бъде върху промените в тримесечната прогноза за БВП и върху реториката на Ueda, която може да помогне за стабилизиране на спада на йената, ако той посочи готовност за повишаване на лихвите до края на годината.
Нетната къса позиция в йената се увеличи с още 2,2 милиарда долара за отчетната седмица, достигайки -11,65 милиарда долара. Спекулативното позициониране остава отчетливо „мечо“, а прогнозираната цена се изстрелва нагоре.

Техническите осцилатори подсказват за мечи обрат поради изключително препродадени условия, но очакваното ценово поведение показва, че този сценарий е малко вероятен. Ако Ueda даде ясен сигнал за предстоящо повишение на лихвите на заседанието на BoJ, йената би могла да коригира към нивата 161–162. Ако обаче нищо не се промени, очакваме движение към 165.
Именно това е нивото, което пазарът в момента възприема като „червена линия“, отвъд която може да се стигне до валутна интервенция, но дори и тя вероятно ще има само краткосрочен ефект. Във всеки случай опитите да се ограничи спадът на йената през април–май бяха бързо абсорбирани от пазара.
