Доларът отново се оказа под фонов натиск. Ако в сряда „биковете“ на долара бяха разочаровани от индекса на потребителските цени, то в четвъртък на преден план излезе производствената инфлация. Юлският PPI потвърди, че инфлационният натиск в икономиката на САЩ постепенно отслабва. След няколко месеца на засилен инфлационен натиск, производствената инфлация осезаемо загуби инерция, а този процес се развива паралелно с охлаждането на потребителската инфлация и забавянето на пазара на труда в САЩ.

На месечна база общият PPI остана без промяна, докато повечето анализатори очакваха лек ръст от 0,2%. На годишна база показателят се забави значително — от 5,5% до 4,7%. Низходящата тенденция се отчита вече втори пореден месец.
Това означава, че производствената инфлация не само е спряла да се ускорява — темпът ѝ на растеж осезаемо се понижава. По-конкретно, годишната стойност намаля с до 0,8 процентни пункта. По мое мнение именно динамиката на годишната база е показателна. Нулевото месечно „повишение“ на PPI може да се обясни с волатилни компоненти. Но забавянето на годишния темп на производствената инфлация подсказва по-широк процес на нормализация на инфлационния натиск.
Сега няколко думи за структурата на отчета. Цените на стоките за крайно търсене спаднаха с 0,7% след понижение от 1,4% през юни. Основният двигател на този спад бе поевтиняването на енергията: съответният субиндекс се срина с 3,1% (по-специално бензинът поевтиня с 5,7%). Цените на храните също се понижиха — с 0,9%.
Трябва да се признае, че енергийният компонент традиционно е силно волатилен и следователно може бързо да промени общата картина при PPI. Затова при оценка на устойчивостта на инфлационния процес трябва основно да се гледат показатели, изчистени от най-нестабилните фактори.
Например индексът за крайно търсене, изключващ храни, енергия и търговски услуги, нарасна с 0,4% през юли след много скромно увеличение от 0,1% предходния месец. На годишна база този показател запази юнския темп от 4,7%.
С други думи, все още е твърде рано да се говори за пълно изчезване на инфлационния натиск на производствено ниво. Но тук контекстът е важен. Първо, общият PPI на практика се е забавил съществено. Второ, цените на стоките вече показват дефлационна динамика. Трето, това забавяне се случва втори пореден месец след силни ръстове през предходните месеци — тоест не става дума за еднократна слабост, а за обръщане на по-рано формирания инфлационен импулс.
Допреди неотдавна пазарът се опасяваше, че нарастващите бизнес разходи постепенно ще бъдат прехвърлени върху крайния потребител. Че производствената инфлация ще се превърне във водещ индикатор — предвестник — на подновено ускоряване на CPI. Данните за PPI за юли обаче не потвърдиха тези опасения. Напротив, отчетът показва, че инфлационният импулс в икономиката на САЩ постепенно отслабва.
В този контекст PPI за юли трябва да се разглежда заедно с публикувания в сряда CPI. Накратко, потребителската инфлация през юли също показа признаци на допълнително охлаждане. Общият CPI нарасна само с 0,1% на месечна база след спад от 0,4% през юни. На годишна база показателят се понижи до 3,4% от 3,5%. Основният CPI нарасна само с 0,2% през юли, докато годишният му темп се забави до 2,5% (спрямо 2,6% през юни).
Представители с „ястребов“ уклон биха могли да възразят, че общата инфлационна картина все още е далеч от идеалната и че стойностите остават над целевия диапазон на Fed. Но ако двата отчета се оценяват в динамика, те формират доста последователна картина: PPI показва отслабване на натиска от страна на производителите, а CPI показва, че това охлаждане постепенно се проявява и на ниво потребители.
С други думи, не наблюдаваме еднократно понижение само в един инфлационен индикатор, а постепенно, последователно намаляване на инфлацията по цялата верига на формиране на цените. Общият инфлационен фон в САЩ става по-малко напрегнат.
Между другото, има още един важен елемент от тази картина — пазарът на труда в САЩ. Миналия петък стана ясно, че икономиката на САЩ е загубила 23 000 работни места през юли, вместо очакваното увеличение от около 85 000. Едновременно с това данните за предходните месеци бяха значително ревизирани надолу (общо със 103 000). Особено показателна в инфлационен контекст е динамиката на заплатите. Средното почасово възнаграждение нарасна само с 0,1% на месечна база, докато годишният темп се забави до 3,2% на годишна база (най-бавният ръст от май 2021 г. насам). Това показва, че и заплатите вече не са източник на допълнителен инфлационен натиск.
Разбира се, все още е твърде рано да се обяви пълна победа над инфлацията в САЩ. Енергията остава потенциален източник на риск, особено предвид продължаващото напрежение в Близкия изток. Освен това цените на услугите остават по-устойчиви в сравнение с тези на стоките.
Въпреки това Fed оценява не толкова статичното равнище на инфлационните показатели, колкото динамиката на тяхната промяна. А тук векторът постепенно се измества в посока, благоприятна за „гълъбов маньовър“.
Малко вероятно е Fed да реагира на един или два по-слаби отчета с рязка промяна в реториката. Централната банка трябва да се убеди, че тенденцията е устойчива, особено на фона на ескалацията в Близкия изток. Все пак данните за юли допринасят за формиране на фундаментална картина, неблагоприятна за долара: инфлацията не се ускорява, а пазарът на труда постепенно губи излишната си устойчивост.
Вялата реакция на EUR/USD на последния отчет се обяснява с това, че основната инфлационна „изненада“ бе отчетена от пазара още в сряда, когато бе публикуван CPI за юли. PPI само потвърди тенденцията на забавяне на инфлацията. Освен това основният PPI и цените на услугите остават относително устойчиви, така че трейдърите засега не са ревизирали очакванията си относно перспективите за облекчаване на политиката на Fed. Всичко това предполага, че EUR/USD вероятно ще остане в консолидация в ценовия коридор 1,1520–1,1570 в краткосрочен план, чиито граници съответстват на долната и горната линия на Bollinger Bands на четиричасовата графика.
