Бавно и устойчиво – и US Treasury го доказа по изключително видим начин. Доходността по дългосрочните държавни облигации на САЩ се срина рязко, след като ведомството обяви, че ще удвои размера на своите обратно изкупувания на книжа с падеж 10 години и нагоре – от 2 милиарда долара на поне 4 милиарда долара за операция, считано от 9 септември. Фондовият пазар реагира сдържано: S&P 500 добави скромните 0,2%, докато индексът WSJ dollar се срина заедно с доходността по държавните облигации.
На Wall Street решението беше разчетено еднозначно: финансовият министър Scott Bessent се притеснява от продължителното разпродаване на държавния дълг. „Облигационните трейдъри спират да изпадат в паника, когато Bessent изпадне в паника“, иронизираха от Bianco Research, перифразирайки стар пазарен лаф за Фед. Въпреки това не всички споделят оптимизма: мащабът на обратно изкупуванията изглежда скромен на фона на бюджетен дефицит от 432 милиарда долара през юли, така че ходът може да се окаже по-скоро символичен, отколкото структурен.

Междувременно протоколите от юлското заседание на Федералния резерв разкриха нарастващо разделение сред официалните лица. Трима от дванадесетте членове на Федералния комитет за отворения пазар гласуваха за повишаване на лихвения процент, въпреки че мнозинството предпочете да запази статуквото. На практика централната банка отстъпи инициативата на фискалните власти за пръв път от дълго време насам: докато Fed обсъжда парично затягане, Treasury движи доходността по държавните ценни книжа чрез своите пазарни операции.
Има и други поводи за безпокойство. Около 45% от пазарната капитализация на S&P 500 е обвързана с компании, свързани с AI, а седемте най-големи технологични гиганта формират повече от една трета от индекса. Shiller CAPE коефициентът не е бил толкова висок от времето на дот-ком балона, а скептиците вече предупреждават за спукване на AI балон. Аргументите им не са без основание: за компаниите става все по-трудно да покриват очакванията за печалби, които бяха изтласкани нагоре през последните години.
Capital Economics смята, че доходността по облигациите отдавна играе второстепенна роля спрямо AI по отношение на влиянието върху широкия борсов индекс — и това едва ли ще се промени скоро. Историята не е задължително да се повтори дословно: вместо рязък срив може просто да станем свидетели на по-плавно приземяване на технологичния сектор. В такъв случай пазарът по-скоро би коригирал, отколкото рухнал, като върне прекалените очаквания на инвеститорите към по-разумни нива.

И така, облигационният пазар си осигури кратка глътка въздух, докато акциите получиха нов повод за съмнение. Наистина ли става дума за балон или технологичните акции просто се насочват към по-бавно приземяване от очакваното? Съмнявам се, че ще имаме ясен отговор преди следващия отчетен сезон.
Технически погледнато, малко неща са се променили в дневната графика на S&P 500. Битката за справедливата стойност при 7 745 продължава. Пробив над това ниво би оправдал добавянето на дълги позиции; обратното, неспособността на биковете да проведат ефективна атака би била причина за продажби.
