FX.co ★ EUR/USD: Могат ли демократите да спрат войната с Иран?

Индексът на щатския долар пада за втори пореден ден, докато пазарите осмислят резултатите от междинните избори. EUR/USD също тества съпротива в района на 1.1260 за втора поредна сесия (горната лента на Bollinger на дневната графика). Купувачите се опитаха да пробият тази бариера вчера (интрадневният връх достигна 1.1274), но сесията затвори около 1.1228.

Трейдърите реагират не само на поражението на Републиканците на междинните избори, но и на първите следизборни изявления на лидерите на Демократическата партия. Най-силно въздействащите върху пазара коментари се отнасят до деликатния „ирански казус“. Вчера лидерът на демократите в Сената Чък Шумър обеща да сложи край на войната с Иран и отбеляза, че част от републиканците споделят тази позиция. „Американците нямат представа за какво, по дяволите, се бием в Иран“, каза Шумър.

Струва си да се припомни, че разногласия относно Иран имаше сред републиканците още преди междинните избори. В края на септември четирима сенатори републиканци (Сюзън Колинс, Ранд Пол, Том Тилис и Лиза Мъркауски) се присъединиха към демократите в подкрепа на резолюция за прекратяване на военните действия срещу Иран без изрично одобрение от Конгреса — мярка, която в крайна сметка не успя да събере необходимия брой гласове в Сената.

Сега политическата карта е преначертана. Демократите контролират и двете камари, което дава на противниците на продължаването на военната кампания допълнителни лостове спрямо Белия дом. Тези перспективи натежават върху долара: вероятността за край на войната с Иран намалява геополитическата рискова премия и свива търсенето на „убежищни“ активи, включително долара. Това също така облекчава енергийните рискове, които напоследък подкрепяха инфлационните очаквания в САЩ. Фючърсите върху петрола продължават спада след вчерашния рязък срив: Brent се търгува в диапазона 93–95 долара за барел, а WTI около 86–87; и двата бенчмарка паднаха с над 8% в предишната сесия до най-ниските нива от 31 август насам.

Накратко, пазарите реагираха силно на победата на демократите и на ранните, широко отразени изявления на партията.

Но ключовият въпрос е: може ли Конгресът реално да спре война в Близкия изток или тези изявления са до голяма степен риторични?

Отговорът не е еднозначен. От една страна, президентът е върховен главнокомандващ и може да нарежда военни операции. От друга страна, президентските правомощия не са неограничени: Конституцията дава на Конгреса правото да обявява война и да контролира военните разходи. Американското законодателство също ограничава продължителността на определени военни действия, предприети без изрично одобрение от Конгреса. На практика обаче прилагането на тези ограничения е въпрос на дългогодишен спор между Белия дом и Конгреса.

Теоретично, демократите могат да приемат закон, който да задължи администрацията на Trump да прекрати военните действия срещу Иран. Но има едно голямо „но“: президентското вето. За да бъде преодоляно вето, е нужно мнозинство от две трети в двете камари — праг, който демократите не достигат. Така че без значителна подкрепа от републиканците те не могат да прокарат подобен закон.

С други думи, дори с контрола над двете камари демократите не могат едностранно да принудят Trump да прекрати войната.

На теория съществуват и други парламентарни лостове — например необвързващи резолюции — но тяхната правна сила да наложат край на военните действия е съмнителна. След решението на Върховния съд по делото INS v. Chadha, идеята да се заобиколи президентското вето чрез процедурни маневри е юридически поставена под въпрос. Затова е нереалистично да се очаква, че демократите ще спрат войната с една-единствена резолюция.

Много по-ефективен инструмент е бюджетът. Конгресът може да откаже да отпуска допълнителни средства за операцията или да приеме законови ограничения върху финансирането на конкретни дейности. Президентът не може просто да харчи пари, ако Конгресът отказва да ги отпусне: вето може да блокира закон, но не позволява на изпълнителната власт еднолично да разпределя средства.

И тук обаче има усложнения. Първо, вече отпуснатите средства остават на разположение, така че администрацията може да поддържа операциите още известно време, използвайки съществуващите ресурси. Второ, опитите за ограничаване на финансирането могат да предизвикат продължителен сблъсък между Конгреса и Белия дом, който да се пренесе и върху други части от федералния бюджет. Следователно бърз край на войната чрез бюджетен натиск е малко вероятен.

Въпреки това войната може да приключи и без законодателна принуда — с решение, взето вътре в самия Белия дом.

The Wall Street Journal съобщава, че резултатите от изборите са изострили вътрешния дебат за политиката към Иран. Някои официални лица настояват за ескалиране на ударите, за да се преговаря от позиция на сила; други смятат, че кампанията трябва да бъде прекратена. Според източници на WSJ министърът на отбраната Пийт Хегсет подкрепя продължаване на операциите, докато вицепрезидентът JD Vance и държавният секретар Marco Rubio са по-склонни към дипломатическо уреждане. Показателно е, че Vance публично свърза загубите на републиканците с политическите щети от войната.

За долара този вътрешен разнобой е по-важен от поредната символична резолюция в Конгреса. Той показва, че въпросът за прекратяване на кампанията се обсъжда в центъра на властта — Белия дом — където се вземат решаващите политически решения. Коя линия ще надделее, засега не е ясно. Очевидно продължаването на войната става все по-политически скъпо за Trump, но това не означава, че той е готов да я прекрати на всякаква цена. В действителност изборното поражение може дори да го подтикне към нови удари, за да демонстрира сила и да възстанови инициативата.

Затова ситуацията в Близкия изток ще оказва силно влияние върху пазарните настроения и върху търсенето на долара. Ако Trump възобнови мащабни удари по иранска територия, за да наложи сделка при американски условия, доларът вероятно ще намери опора в нарасналото търсене на „убежищни“ активи и в по-високите цени на петрола. Ако надделее деескалацията и президентът бъде убеден да направи компромис, доларът ще се окаже под допълнителен низходящ натиск, включително спрямо еврото.

Към момента купувачите на EUR/USD на практика залагат на надеждите за скорошен край на конфликта. Самите очаквания обаче не са достатъчни, за да поддържат устойчив възходящ тренд — не е изненадващо, че двойката два поредни дни не успя да преодолее нивото на съпротива 1,1260. За трайно движение нагоре са нужни конкретни действия от Белия дом, които да потвърдят готовност за деескалация. Засега въпросът за края на войната остава открит — и заедно с него и въпросът за следващото посока движение на еврото.